Сълзице моя скъпа,
сълзице моя чакана,
лика ми ти окъпа,
макар и неизплакана.
Слънце мое горещо,
Слънце мое жадувано,
ти си чудно нещо,
нещо вечно сънувано.
Рекичке моя прохладна,
рекичке моя живителна,
докосваш душата ми жадна,
за нея ти си спасителна.
Роза моя алена,
роза бодлива,
до сега от мен непогалена,
премяна на самодива.
Щастие мое събудено,
щастие мое възлюбено...
© Никодим Сертов All rights reserved.
nikikomedvenska
Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...
argonyk
Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...
paloma66
> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...
Anita765
Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...
voda
Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...
На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
