Jul 8, 2009, 10:54 PM

Мое...

  Poetry » Love
1.2K 0 11

Сълзице моя скъпа,
сълзице моя чакана,
лика ми ти окъпа,
макар и неизплакана.

Слънце мое горещо,
Слънце мое жадувано,
ти си чудно нещо,
нещо вечно сънувано.

Рекичке моя прохладна,
рекичке моя живителна,
докосваш душата ми жадна,
за нея ти си спасителна.

Роза моя алена,
роза бодлива,
до сега от мен непогалена,
премяна на самодива.

Щастие мое събудено,
щастие мое възлюбено...

 

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Никодим Сертов All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...