Мое детство
Мое детство
Мое детство далечно, срещни ме!
Размахвам към тебе ръка.
В прегръдката своя вземи ме
и все ме обичай така!
Да минем със теб отначало
по мокрия чист калдъръм,
додето е времето спряло
и мами ме приказен звън,
Под пъстрия шал на дъгата -
триумфалната арка над мен,
която си шепне с небето
на детството в краткия ден.
С мен си. Не си ти измама
и поривът още е жив.
Кой казва, че вече те няма?
Че литнал е мигът красив.
Прегръдката твоя мечтана
ще пазя до сетния час.
В сърцето ми тя ще остане
и вечно във теб ще съм аз.
Хотите прочитать больше?
Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.
© Стойна Димова Все права защищены
