Мое детство
Мое детство
Мое детство далечно, срещни ме!
Размахвам към тебе ръка.
В прегръдката своя вземи ме
и все ме обичай така!
Да минем със теб отначало
по мокрия чист калдъръм,
додето е времето спряло
и мами ме приказен звън,
Под пъстрия шал на дъгата -
триумфалната арка над мен,
която си шепне с небето
на детството в краткия ден.
С мен си. Не си ти измама
и поривът още е жив.
Кой казва, че вече те няма?
Че литнал е мигът красив.
Прегръдката твоя мечтана
ще пазя до сетния час.
В сърцето ми тя ще остане
и вечно във теб ще съм аз.
© Стойна Димова All rights reserved.
Свързани произведения
Comments
-
Стиха ти ми хареса много върна и мен в детството само където при мен нямаше калдъръми а черни и прашни пътища.Но въпреки всичко за нищо не ги заменям.А що се отнася за стиховете малко престояли в първа страница това не трябва да те притеснява.Защото който иска да прочете твоето творчество той знае как да го направи!Поздрави за хубавия стих!Усмивки Тони!!!
-
Благодаря ти, мила приятелко!Това стихотворение докато беше публикувано и изчезна. Съжалявам,че неможа да се прочете от повече хора, но здраве да е! Отново лека нощ!
-
Поздрав и от мен, Тони!
Твоя стих ме върна в
щастливото и безгрижно детство!
Благодаря ти,че ми го припомни! -
Благодаря ти, Мисана за високата оценка и превъзходното мнение за творбата ми!Желая ти ведро настроение и спокойна вечер!
-
Щастливка си, Стойна, щом все още имаш свиждане с детството. Красив и силен стих, който запленява. Поздравявам те и го оценявам най-високо!
Random works
© 2003-2024, Georgi Kolev. All rights reserved. The works are the property of their authors.
