Мое момиче
Мое мило момиче,
моя малка принцесо,
тази вечер звездите
пеят люлчина песен.
Вместо мама те гали
от небето луната,
а сънят ти предлага
път, да тръгнеш
нататък.Там където
сърцето те притегля
самичко.
Мое златно момиче,
полети като птичка!
С ръчички в съня си
прегърни свойта майка!
Знай, че тя те обича.
Всеки миг те очаква
и със свито сърце,
в страх брои часовете....
Има трудни моменти,
мое слънчево цвете...
Но след нощ идва ден,
а след зимата - пролет
и изгрява дъга
в час мъглив и съдбовен.
Щом е жива мечтата
в твойто детско сърце,
няма сила, която
този устрем да спре.
Хотите прочитать больше?
Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.
© Красимира Михаилова Все права защищены
