sintia (Красимира Михаилова)
3 0
10.05.2016 г., 21:04 ч.

Мое момиче 

  Поезия » За деца, Философска
746 1 3

Мое мило момиче,

моя малка принцесо,

тази вечер звездите

пеят люлчина песен.

Вместо мама те гали

от небето луната,

а сънят ти предлага

път, да тръгнеш

нататък.Там където

сърцето те притегля

самичко.

Мое златно момиче,

полети като птичка!

С ръчички в съня си

прегърни свойта майка!

Знай, че тя те обича.

Всеки миг те очаква

и със свито сърце,

в страх брои часовете....

Има трудни моменти,

мое слънчево цвете...

Но след нощ идва ден,

а след зимата - пролет

и изгрява дъга

в час мъглив и съдбовен.

Щом е жива мечтата

в твойто детско сърце,

няма сила, която

този устрем да спре.

© Красимира Михаилова Всички права запазени

Свързани произведения
Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
Предложения
: ??:??