12 янв. 2016 г., 00:08

Мое море

387 0 2

Мое море

 

Отдавна не съм си говорила с теб.

Отдавна не си ме прегръщало.

Но образът твой - ту смирен, ту свиреп,

отново при тебе ме връща.

 

Отиде си лятото. А дойде и време,

и слънцето да те изостави.

Аз зная, ще почнеш да мислиш за мен -

дали пък не съм те забравила.

 

Не съм, море мое. Не бих и могла.

Не бързай да се променяш!

Ще дойда със Него. Ще го доведа

от нас топлинка да си вземеш.

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Мари Елен- Даниела Стамова Все права защищены

Комментарии

Комментарии

  • Хубаво и то много!
  • Много лиричен текст, чрез който образът на морето се одушевява.

    "Отдавна не съм си говорила с теб.
    Отдавна не си ме прегръщало.
    Но образът твой - ту смирен, ту свиреп,
    отново при тебе ме връща...

    Ще дойда със Него. Ще го доведа
    от нас топлинка да си вземеш."

    Топла и доксваща изразност. Поздравление, Мари Елен!

Выбор редактора

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...