Мое море
Отдавна не съм си говорила с теб.
Отдавна не си ме прегръщало.
Но образът твой - ту смирен, ту свиреп,
отново при тебе ме връща.
Отиде си лятото. А дойде и време,
и слънцето да те изостави.
Аз зная, ще почнеш да мислиш за мен -
дали пък не съм те забравила.
Не съм, море мое. Не бих и могла.
Не бързай да се променяш!
Ще дойда със Него. Ще го доведа
от нас топлинка да си вземеш.
© Мари Елен- Даниела Стамова All rights reserved.
paloma66
АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...
paloma66
Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...
voda
Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...
Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....
paloma66
> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...
Anita765
Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
