Мое море
Отдавна не съм си говорила с теб.
Отдавна не си ме прегръщало.
Но образът твой - ту смирен, ту свиреп,
отново при тебе ме връща.
Отиде си лятото. А дойде и време,
и слънцето да те изостави.
Аз зная, ще почнеш да мислиш за мен -
дали пък не съм те забравила.
Не съм, море мое. Не бих и могла.
Не бързай да се променяш!
Ще дойда със Него. Ще го доведа
от нас топлинка да си вземеш.
© Мари Елен- Даниела Стамова All rights reserved.
askme
Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...
voda
Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...
argonyk
Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...
Anita765
Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...
nikikomedvenska
Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...
argonyk
Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
