12 ene 2016, 0:08

Мое море

  Poesía
390 0 2

Мое море

 

Отдавна не съм си говорила с теб.

Отдавна не си ме прегръщало.

Но образът твой - ту смирен, ту свиреп,

отново при тебе ме връща.

 

Отиде си лятото. А дойде и време,

и слънцето да те изостави.

Аз зная, ще почнеш да мислиш за мен -

дали пък не съм те забравила.

 

Не съм, море мое. Не бих и могла.

Не бързай да се променяш!

Ще дойда със Него. Ще го доведа

от нас топлинка да си вземеш.

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Мари Елен- Даниела Стамова Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

  • Хубаво и то много!
  • Много лиричен текст, чрез който образът на морето се одушевява.

    "Отдавна не съм си говорила с теб.
    Отдавна не си ме прегръщало.
    Но образът твой - ту смирен, ту свиреп,
    отново при тебе ме връща...

    Ще дойда със Него. Ще го доведа
    от нас топлинка да си вземеш."

    Топла и доксваща изразност. Поздравление, Мари Елен!

Selección del editor

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...