12.01.2016 г., 0:08

Мое море

389 0 2

Мое море

 

Отдавна не съм си говорила с теб.

Отдавна не си ме прегръщало.

Но образът твой - ту смирен, ту свиреп,

отново при тебе ме връща.

 

Отиде си лятото. А дойде и време,

и слънцето да те изостави.

Аз зная, ще почнеш да мислиш за мен -

дали пък не съм те забравила.

 

Не съм, море мое. Не бих и могла.

Не бързай да се променяш!

Ще дойда със Него. Ще го доведа

от нас топлинка да си вземеш.

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Мари Елен- Даниела Стамова Всички права запазени

Коментари

Коментари

  • Хубаво и то много!
  • Много лиричен текст, чрез който образът на морето се одушевява.

    "Отдавна не съм си говорила с теб.
    Отдавна не си ме прегръщало.
    Но образът твой - ту смирен, ту свиреп,
    отново при тебе ме връща...

    Ще дойда със Него. Ще го доведа
    от нас топлинка да си вземеш."

    Топла и доксваща изразност. Поздравление, Мари Елен!

Избор на редактора

Душа

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Изгубих се в посоките на дните

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Моли се само да не ти се случа....

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Ти

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Ковачът на лунния сърп

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Апостоле!

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...