безсрамно_влюбена (Добрияна Манолова)
7 12
23 мар. 2008 г., 22:20

Мое незалязло слънце 

  Поэзия » Любовная
1000 0 4
Ти беше като слънчев лъч,
огряващ моята съдба
и блесна залезът ти изведнъж,
потъна в мрак и тишина...
... Още миг поне постой,
вятърът с моя глас ти шепне,
поне секунда да си мой,
преди да станеш спомен вечен.
Стопли ме с нежната си длан,
а после вече си свободен,
дори сега да изгоря,
се смея, в мен запали огън. ...

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Добрияна Манолова Все права защищены

Предложения
: ??:??