безсрамно_влюбена (Добрияна Манолова)
7 12
Mar 23, 2008, 10:20 PM

Мое незалязло слънце 

  Poetry » Love
970 0 4
Ти беше като слънчев лъч,
огряващ моята съдба
и блесна залезът ти изведнъж,
потъна в мрак и тишина...
... Още миг поне постой,
вятърът с моя глас ти шепне,
поне секунда да си мой,
преди да станеш спомен вечен.
Стопли ме с нежната си длан,
а после вече си свободен,
дори сега да изгоря,
се смея, в мен запали огън. ...

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Добрияна Манолова All rights reserved.

Random works
: ??:??