15 авг. 2006 г., 00:10

Мое сребърно момиче

1.7K 0 11
   Мое сребърно момиче

   Мое сребърно момиче,
без теб не мога да се смея.
Защо пред себе си отричам
едва пред теб, че се владея.

   Мое сребърно момиче,
за тебе мисля щом живея.
Дори да знам, че те обичам
да ти призная сам не смея.

   Мое сребърно момиче,
за теб не спирам да копнея.
И все на тебе се обричам -
в косите ти от болка тлея.

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Владимир Минков Все права защищены

Комментарии

Комментарии

  • Чудесен стих!Поздрав!
  • Понеже ми се струва, че отправяш въпрос, пък аз много държа на правилната пунктуация, ще ти кажа, че "обичаш красиво", а кого обичаш красиво, само ти си знаеш!
  • А аз наистина обичам красиво, Челси.

    (Уф така и не се научих да слагам правилно запетайки. Сега Челси ли обичам красиво или обичам красиво по принцип ?!)
  • О, Джейни Тод... написал съм неосъществими, не несъществуващи. Аз продължавам да копнея за обич
  • Времето отминава и понякога превръща копнежите просто в далечни блянове. Но нима сърцето може да живее без да мечтае и копнее?! Не, разбира се! Ето защо в душата се появяват нови трепети и мечтания! Мечтай, жадувай и един ден ще се реализират!
    Поздрав за стиха - много е хубав!

Выбор редактора

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...