ne_znaiko (Владимир Минков) ne_znaiko (Владимир Минков)
44
Aug 15, 2006, 12:10 AM

Мое сребърно момиче

  Poetry
1.7K 0 11
   Мое сребърно момиче

   Мое сребърно момиче,
без теб не мога да се смея.
Защо пред себе си отричам
едва пред теб, че се владея.

   Мое сребърно момиче,
за тебе мисля щом живея.
Дори да знам, че те обичам
да ти призная сам не смея.

   Мое сребърно момиче,
за теб не спирам да копнея.
И все на тебе се обричам -
в косите ти от болка тлея.

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Владимир Минков All rights reserved.

Please rate anonymously and conscientiously.

Comments

  • IVETO_tattoo (Ивето)
    IVETO_tattoo (Ивето)
    Чудесен стих!Поздрав!
  • Белоснежка (Гергана Шутева)
    Белоснежка (Гергана Шутева)
    Понеже ми се струва, че отправяш въпрос, пък аз много държа на правилната пунктуация, ще ти кажа, че "обичаш красиво", а кого обичаш красиво, само ти си знаеш!
  • ne_znaiko (Владимир Минков)
    ne_znaiko (Владимир Минков)
    А аз наистина обичам красиво, Челси.

    (Уф така и не се научих да слагам правилно запетайки. Сега Челси ли обичам красиво или обичам красиво по принцип ?!)
  • ne_znaiko (Владимир Минков)
    ne_znaiko (Владимир Минков)
    О, Джейни Тод... написал съм неосъществими, не несъществуващи. Аз продължавам да копнея за обич
  • Белоснежка (Гергана Шутева)
    Белоснежка (Гергана Шутева)
    Времето отминава и понякога превръща копнежите просто в далечни блянове. Но нима сърцето може да живее без да мечтае и копнее?! Не, разбира се! Ето защо в душата се появяват нови трепети и мечтания! Мечтай, жадувай и един ден ще се реализират!
    Поздрав за стиха - много е хубав!

Editor's choice

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Poetry 4K 5.0

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Poetry 4.5K 5.0

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Poetry 5.9K 5.0

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Poetry 4.3K 5.0

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Poetry 4.7K 5.0

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Poetry 4.1K 5.0