Мое тъй вярно , постоянно и старо приятелство
Хей предателство
Мое най-вярно приятелство
Само ти неизменно до мене вървиш
С мен уж се радваш , с мен уж скърбиш
И винаги изглеждаш загрижено , мило , добро
Но и двамата знаем
Ти си мръсно и зло
Венъж те намирам
В приятел мой стар
В усмихнат колега
В общественик с жар
В родственик близък
В красива жена
Хей предателство
Нима ти владееш света
И макар , че го зная
Не мога , не искам да свикна
И търся пак човек в човека да обикна
Но от него излизаш вечното ти
И нагло ме гледаш с нечисти очи
Хей предателство
Мое тъй постоянно приятелство
Понякога ти се промъкваш в мен
Тогава се мразя и се чувствам сломен
И паднал най-доло
В човешката кал
От болката обич събирам
И утре знам ще съм я дал
На някой случайно преминал
Носещ с неправо име
Човек
Решил да ни срещне отново с теб
Но не мога , не искам да бъда смирен
И всеки път съм
По – силен
По- вярващ
По-можещ
Уверен в човешкото в мен
И сякаш се раждам отново
Поемам по своя си път
Преплетен с толкова други
И знам ще те видя , ще усетя дъхът и ще чуя твоите думи
Хей предателство
Мое тъй старо приятелство
С тебе се знаем отдавна
Не помня
Май , че от първия ден
Но кажи ми
В гроба ще слезеш ли с мен
Или там и ти ще ме предадеш
Ще ме оставиш на мира
Най-сетне ще спреш
Да ми поднасяш с усмивка
Горчивия хап
С всеки мой срещнат
С всеки познат
Хотите прочитать больше?
Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.
© Констант Булгара Все права защищены
