23 июл. 2020 г., 22:04  

Моето бонбонче с ликьор

647 0 0

Лицето твое ведро, 

напомня ми за слънчев лъч.

Очите твои искрящи, 

напомнят ми за звездите.

Усмивката твоя лъчезарна, 

напомня ми за ярката Луна в ясна нощ.

Гласът твой вълшебен, 

напомня ми за мелодия на песен.

Прегръдката твоя, 

като полъх лек на бриза.

Кожата твоя нежна, 

напомня ми за уиски и срещнах лудостта.

Името твое скъпоценно, 

римува се с бонбон.

Сърцето твое златно и добро, 

като добре ошлайфан диамант е.

 

Без теб, 

животът ми би бил, 

много по-тъжен.

Ти си като сбъднато желание

от падаща звезда.

Ти блестиш толкова ярко, 

че засенчваш и слънцето жарко.

От какъвто и ъгъл да погледна, 

ти си съвършена.

 

Сега нашият зимен блус е просто един забравен летен романс между непознати.

 

Обичам те и колкото и време да мине,

винаги ще те обичам,

защото ти си мойта първа истинска любов и моето бонбонче с ликьор.

 

Обичам те и ми липсваш, Антоанета!

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Емил Богданов Все права защищены

Комментарии

Комментарии

Выбор редактора

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...