23.07.2020 г., 22:04  

Моето бонбонче с ликьор

640 0 0

Лицето твое ведро, 

напомня ми за слънчев лъч.

Очите твои искрящи, 

напомнят ми за звездите.

Усмивката твоя лъчезарна, 

напомня ми за ярката Луна в ясна нощ.

Гласът твой вълшебен, 

напомня ми за мелодия на песен.

Прегръдката твоя, 

като полъх лек на бриза.

Кожата твоя нежна, 

напомня ми за уиски и срещнах лудостта.

Името твое скъпоценно, 

римува се с бонбон.

Сърцето твое златно и добро, 

като добре ошлайфан диамант е.

 

Без теб, 

животът ми би бил, 

много по-тъжен.

Ти си като сбъднато желание

от падаща звезда.

Ти блестиш толкова ярко, 

че засенчваш и слънцето жарко.

От какъвто и ъгъл да погледна, 

ти си съвършена.

 

Сега нашият зимен блус е просто един забравен летен романс между непознати.

 

Обичам те и колкото и време да мине,

винаги ще те обичам,

защото ти си мойта първа истинска любов и моето бонбонче с ликьор.

 

Обичам те и ми липсваш, Антоанета!

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Емил Богданов Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Мъжко хоро

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Стаи за... отдих

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Реквием за една буря

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Жените на България

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Нека нямаш студени недели!

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Празната

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...