Моето име
Аз коя съм не питай.
По-добре измислù ме.
И във твоите стихове
аз присъствам без име.
През съня ти се нося,
скорострелно улучвам.
Същността ми е боса.
Все на тебе се случвам.
Звездопади създавам
и вселени зашивам.
Ветровете раздавам
и росата попивам.
Във сърцето ти спирам.
И със капка обричане
всички болки изтривам.
Аз се казвам Обичане.
Хотите прочитать больше?
Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.
© Любка Славова Все права защищены
