( акростих )
Не ме забравяй в този или онзи свят
И спомняй си за мойто чисто име,
Кога цъфти в градината и моя цвят.
Опитвай се в студовете зиме
Лалетата за мене ти да съхраниш,
А лошото в душата си да забраниш.
А после – под черта – в отвъден хоризонт
Пак ще бъдем двамата със тебе.
От там ще дишаме прозрачния озон
Със глътките, като за малко бебе.
Така ще стигнем заедно до оня бряг ...