Моето име
( акростих )
Не ме забравяй в този или онзи свят
И спомняй си за мойто чисто име,
Кога цъфти в градината и моя цвят.
Опитвай се в студовете зиме
Лалетата за мене ти да съхраниш,
А лошото в душата си да забраниш.
А после – под черта – в отвъден хоризонт
Пак ще бъдем двамата със тебе.
От там ще дишаме прозрачния озон
Със глътките, като за малко бебе.
Така ще стигнем заедно до оня бряг
От дето тръгват наште коловози.
Локомотивът – нашият завързан впряг
От тук натам по път ще ни извози...
Времето с любов ще ни "тормози".
© Никола Апостолов All rights reserved.
