Очаквах те, Лято.
Премръзнала, малка, но смела.
Пропуснах те толкова пъти
и днеска дочаках мига ти.
Дочаках и изгрева на ръба на скалата,
когато
се схлупи над мене
Небето ти ледено
и страшно!
Погледнах назад да си тръгна
по пътеката прашна,
по която дойдох с горчива любов.
Погледнах напред.
Погледнах към теб.
Чух твоя зов.
Задуха вятър от лед.
И пристъпих напред.
© Лора Все права защищены
Повтарям се, но е така - ценни са за мен думите ви.
Александър, много си закачлив ,
но ще ти простя, щом смяташ стиха ми за красив!