Очаквах те, Лято.
Премръзнала, малка, но смела.
Пропуснах те толкова пъти
и днеска дочаках мига ти.
Дочаках и изгрева на ръба на скалата,
когато
се схлупи над мене
Небето ти ледено
и страшно!
Погледнах назад да си тръгна
по пътеката прашна,
по която дойдох с горчива любов.
Погледнах напред.
Погледнах към теб.
Чух твоя зов.
Задуха вятър от лед.
И пристъпих напред.
© Лора All rights reserved.
,
Anita765
Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...
Alex.Malkata
Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...
paloma66
> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...
askme
Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...
Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...
argonyk
Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
