Очаквах те, Лято.
Премръзнала, малка, но смела.
Пропуснах те толкова пъти
и днеска дочаках мига ти.
Дочаках и изгрева на ръба на скалата,
когато
се схлупи над мене
Небето ти ледено
и страшно!
Погледнах назад да си тръгна
по пътеката прашна,
по която дойдох с горчива любов.
Погледнах напред.
Погледнах към теб.
Чух твоя зов.
Задуха вятър от лед.
И пристъпих напред.
© Лора All rights reserved.
,
paloma66
Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...
nikikomedvenska
Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...
argonyk
Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...
Синьо.цвете
Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...
Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...
argonyk
Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
