Очаквах те, Лято.
Премръзнала, малка, но смела.
Пропуснах те толкова пъти
и днеска дочаках мига ти.
Дочаках и изгрева на ръба на скалата,
когато
се схлупи над мене
Небето ти ледено
и страшно!
Погледнах назад да си тръгна
по пътеката прашна,
по която дойдох с горчива любов.
Погледнах напред.
Погледнах към теб.
Чух твоя зов.
Задуха вятър от лед.
И пристъпих напред.
¿Quieres leer más?
Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.
,
paloma66
> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...
voda
Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...
argonyk
Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...
imperfect
Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...
На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...
Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....
Para una mejor experiencia, utiliza nuestra aplicación móvil. Instálala desde Google Play.
