20.10.2009 г., 21:14

Моето лято

1K 0 2

Очаквах те, Лято.

Премръзнала, малка, но смела.

 

Пропуснах те толкова пъти

и днеска дочаках мига ти.

 

Дочаках и изгрева на ръба на скалата,

когато

се схлупи над мене

Небето ти ледено

 

и страшно!

 

Погледнах назад да си тръгна

по пътеката прашна,

по която дойдох с горчива любов.

Погледнах напред.

Погледнах към теб.

Чух твоя зов.

Задуха вятър от лед.

 

И пристъпих напред.

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Лора Всички права запазени

Коментари

Коментари

  • Благодаря, Ирена! Благодаря, Виолета!
    Повтарям се, но е така - ценни са за мен думите ви.
    Александър, много си закачлив ,
    но ще ти простя, щом смяташ стиха ми за красив!
  • "Премръзнала,малка,но смела"-личи от хубавия стих.Wali/Виолета Томова/

Избор на редактора

Ти

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Душа

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Стаи за... отдих

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Жените на България

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Маргаритено

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Празната

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...