27 авг. 2023 г., 07:15

Моето море

592 0 1
                        Моето море

 

Обичам морето, то е в моята душа,

то само ме слуша когато аз мълча.

Разбира ме и ми изпраща своята вълна',

говорим си с него, аз му отвръщам с усмивка.

 

Ще дойда при теб скоро мое море,

ще те погаля и с ръце ще те прегърна.

Ще сме само аз и ти и синьото небе,

теб обичам и при теб аз ще се завърна.

 

Ще вървя по пясъка ти както някога,

а ти ще ми изпращаш вълна' след вълна'.

Ще си спомняме миналото, за младостта,

за слънчевата ти пътека и на Луната дирята.

 

С теб бяхме заедно през деня и през нощта

и говорихме си ние за живота и за любовта.

Ти ми разказваше истории за мъж и жена,

идвам при теб, мое море, да срещна любимата.

 

 

 

 

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Валентин Миленов Все права защищены

Комментарии

Комментарии

Выбор редактора

Моли се само да не ти се случа.... 🇧🇬

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...