27 авг. 2023 г., 07:15

Моето море

600 0 1
                        Моето море

 

Обичам морето, то е в моята душа,

то само ме слуша когато аз мълча.

Разбира ме и ми изпраща своята вълна',

говорим си с него, аз му отвръщам с усмивка.

 

Ще дойда при теб скоро мое море,

ще те погаля и с ръце ще те прегърна.

Ще сме само аз и ти и синьото небе,

теб обичам и при теб аз ще се завърна.

 

Ще вървя по пясъка ти както някога,

а ти ще ми изпращаш вълна' след вълна'.

Ще си спомняме миналото, за младостта,

за слънчевата ти пътека и на Луната дирята.

 

С теб бяхме заедно през деня и през нощта

и говорихме си ние за живота и за любовта.

Ти ми разказваше истории за мъж и жена,

идвам при теб, мое море, да срещна любимата.

 

 

 

 

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Валентин Миленов Все права защищены

Комментарии

Комментарии

Выбор редактора

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...