В полите на онази планина,
която във очите ми се пъстри,
родих една безкрайна синева,
полята залюляха се на пръсти.
Дърветата замлъкнаха за миг,
листата бяха верен почитател.
Тополата бе горда... като дъб,
със клони, нарисувани ваятелно.
Небето ме покри със пелена,
а облаците дремеха във шепите.
Рисуваха ме с приказни слова,
припяваха на птиците със трелите. ...