1 сент. 2010 г., 00:09

Моето нетско момиче

846 0 11

                      

                  Моето мъжко момиче

                  никак не се шегува:

                  ако обича – обича,

                  ако ревнува - ревнува

                                        

                              Недялко Йорданов

 

 

Моето нетско момиче,

толкова обич събрало,

някак изглежда различно,

сякаш е ново начало.

 

 

Ту я сравнявам с звездица,

ту пък – с луната изгряла.

В сайта, сияйна, наднича

право в сърце закопняло.

 

 

Ще си я кликна за лого,

та от екрана , безлична,

моята снимчица строга

мъничко да заобича.

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Иван Христов Все права защищены

Комментарии

Комментарии

Выбор редактора

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...