8 мая 2007 г., 10:33

Моето платно

1.2K 1 12

Моето платно

 

От спомени картини правя

и с трепет хващам цветната боя -

блести и хората омайва

привидно цветната дъга.

 

Ала в дъгата сиво няма -

макар че сив е моят свят

и тежко музата отбягва,

измамена от нечий страх.

 

Макар със цветовете свежи

да шаря по моето платно,

аз чужда съм за инстински копнежи

и фалш е моят бляскав тон.

 

Но истински неизживяни,

вълнуват моите платна

и в тъпо щастие се давя

на тъжна и ненужна суета.

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Велина Все права защищены

Комментарии

Комментарии

Выбор редактора

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...