Моето платно
От спомени картини правя
и с трепет хващам цветната боя -
блести и хората омайва
привидно цветната дъга.
Ала в дъгата сиво няма -
макар че сив е моят свят
и тежко музата отбягва,
измамена от нечий страх.
Макар със цветовете свежи
да шаря по моето платно,
аз чужда съм за инстински копнежи
и фалш е моят бляскав тон.
Но истински неизживяни,
вълнуват моите платна
и в тъпо щастие се давя
на тъжна и ненужна суета.
© Велина All rights reserved.
На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...
paloma66
> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...
imperfect
Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...
paloma66
АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...
Katriona
Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...
askme
Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
