8 may 2007, 10:33

Моето платно

  Poesía
1.2K 1 12

Моето платно

 

От спомени картини правя

и с трепет хващам цветната боя -

блести и хората омайва

привидно цветната дъга.

 

Ала в дъгата сиво няма -

макар че сив е моят свят

и тежко музата отбягва,

измамена от нечий страх.

 

Макар със цветовете свежи

да шаря по моето платно,

аз чужда съм за инстински копнежи

и фалш е моят бляскав тон.

 

Но истински неизживяни,

вълнуват моите платна

и в тъпо щастие се давя

на тъжна и ненужна суета.

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Велина Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

Selección del editor

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...