8 may 2007, 10:33

Моето платно

  Poesía
1.2K 1 12

Моето платно

 

От спомени картини правя

и с трепет хващам цветната боя -

блести и хората омайва

привидно цветната дъга.

 

Ала в дъгата сиво няма -

макар че сив е моят свят

и тежко музата отбягва,

измамена от нечий страх.

 

Макар със цветовете свежи

да шаря по моето платно,

аз чужда съм за инстински копнежи

и фалш е моят бляскав тон.

 

Но истински неизживяни,

вълнуват моите платна

и в тъпо щастие се давя

на тъжна и ненужна суета.

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Велина Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

Selección del editor

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...