8 may 2007, 10:33

Моето платно

  Poesía
1.2K 1 12

Моето платно

 

От спомени картини правя

и с трепет хващам цветната боя -

блести и хората омайва

привидно цветната дъга.

 

Ала в дъгата сиво няма -

макар че сив е моят свят

и тежко музата отбягва,

измамена от нечий страх.

 

Макар със цветовете свежи

да шаря по моето платно,

аз чужда съм за инстински копнежи

и фалш е моят бляскав тон.

 

Но истински неизживяни,

вълнуват моите платна

и в тъпо щастие се давя

на тъжна и ненужна суета.

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Велина Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

Selección del editor

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...