8.05.2007 г., 10:33

Моето платно

1.2K 1 12

Моето платно

 

От спомени картини правя

и с трепет хващам цветната боя -

блести и хората омайва

привидно цветната дъга.

 

Ала в дъгата сиво няма -

макар че сив е моят свят

и тежко музата отбягва,

измамена от нечий страх.

 

Макар със цветовете свежи

да шаря по моето платно,

аз чужда съм за инстински копнежи

и фалш е моят бляскав тон.

 

Но истински неизживяни,

вълнуват моите платна

и в тъпо щастие се давя

на тъжна и ненужна суета.

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Велина Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Стаи за... отдих

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Ти

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Жените на България

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Кръчма за самотници

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Мъжко хоро

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Разплитане на тишините

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....