6 мая 2010 г., 23:33

Моето слънце

983 0 0

След залеза ми уморен

отново слънце пари,

отново с грейнали очи

света погледнах ярък.

 

Любимо слънце ме спаси,

изгарящо сърцето ми изстрадало.

Замръзнали ръцете ми от лутане

и подлостта на тъмните души

отново бяха нежни и готови за отплата.

 

Сърцето ми от ледени кристали прободено,

възкръсна и затопли тялото ми досега отчаяно.

 

Ти, слънчице, си моето спасение и топлият ми ден,

усмивката

и галещите думи!

 

Ти, ангелче неземно, палещо!

Благодаря ти, че за мен на този свят те има,

с тебе вече ще съм неделима!

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Еми Все права защищены

Комментарии

Комментарии

Выбор редактора

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...