Моето слънце

След залеза ми уморен

отново слънце пари,

отново с грейнали очи

света погледнах ярък.

Любимо слънце ме спаси,

изгарящо сърцето ми изстрадало.

Замръзнали ръцете ми от лутане

и подлостта на тъмните души

отново бяха нежни и готови за отплата.

Сърцето ми от ледени кристали прободено,

възкръсна и затопли тялото ми досега отчаяно.

Ти, слънчице, си моето спасение и топлият ми ден,

усмивката

и галещите думи!

Ти, ангелче неземно, палещо!

Благодаря ти, че за мен на този свят те има,

с тебе вече ще съм неделима!