Моето слънце
978
0
0
След залеза ми уморен
отново слънце пари,
отново с грейнали очи
света погледнах ярък.
Любимо слънце ме спаси,
изгарящо сърцето ми изстрадало.
Замръзнали ръцете ми от лутане
и подлостта на тъмните души
отново бяха нежни и готови за отплата.
Сърцето ми от ледени кристали прободено,
възкръсна и затопли тялото ми досега отчаяно.
Ти, слънчице, си моето спасение и топлият ми ден,
усмивката
и галещите думи!
Ти, ангелче неземно, палещо!
Благодаря ти, че за мен на този свят те има,
с тебе вече ще съм неделима!
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Еми Всички права запазени
