Моето слънце
Едно слънце изгря през октомври,
в ранни зори ме огря.
За мене ли то се показа?
Сигурно не.
Всеки иска да му е светло и топло,
да сгрее тревожна душа.
Светлина да посочи пътя
към чувствата святи и нежни.
Благодаря ти, слънчо.
Ти си моя лъч за живот,
моята радост в днешния ден.
Всеки твой лъч да намери сърцето,
което тупти от любов!
Тя е слънце озаряващо,
този който обича.
Обичайте, приятели!
Обичайте живота , мечтите!
Радостта да е двойна, необуздана.
Прозрял истината да продължиш
житието безкрайно наречено живот!
Живота не завършва с някаква си смърт,
слънцето грее дори след това.
© Йонка Янкова Все права защищены