17 sept 2015, 21:52

Моето слънце

  Poesía
508 0 0

                                                   Моето слънце

 

 

Едно слънце изгря през  октомври,

в ранни зори ме огря.

За мене ли то се показа?

Сигурно не.

Всеки иска да му е светло и топло,

да сгрее тревожна душа.

Светлина да посочи пътя

към чувствата святи и нежни.

Благодаря ти, слънчо.

Ти си моя лъч за живот,

моята радост в днешния ден.

Всеки твой лъч да намери сърцето,

което тупти от любов!

Тя е слънце озаряващо,

този който обича.

Обичайте, приятели!

Обичайте живота , мечтите!

Радостта да е двойна, необуздана.

Прозрял истината да продължиш

житието безкрайно наречено живот!

Живота не завършва с някаква си смърт,

слънцето грее дори след това.

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Йонка Янкова Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

Selección del editor

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...