17 sept 2015, 21:52

Моето слънце

  Poesía
504 0 0

                                                   Моето слънце

 

 

Едно слънце изгря през  октомври,

в ранни зори ме огря.

За мене ли то се показа?

Сигурно не.

Всеки иска да му е светло и топло,

да сгрее тревожна душа.

Светлина да посочи пътя

към чувствата святи и нежни.

Благодаря ти, слънчо.

Ти си моя лъч за живот,

моята радост в днешния ден.

Всеки твой лъч да намери сърцето,

което тупти от любов!

Тя е слънце озаряващо,

този който обича.

Обичайте, приятели!

Обичайте живота , мечтите!

Радостта да е двойна, необуздана.

Прозрял истината да продължиш

житието безкрайно наречено живот!

Живота не завършва с някаква си смърт,

слънцето грее дори след това.

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Йонка Янкова Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

Selección del editor

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...