Sep 17, 2015, 9:52 PM

Моето слънце

  Poetry
509 0 0

                                                   Моето слънце

 

 

Едно слънце изгря през  октомври,

в ранни зори ме огря.

За мене ли то се показа?

Сигурно не.

Всеки иска да му е светло и топло,

да сгрее тревожна душа.

Светлина да посочи пътя

към чувствата святи и нежни.

Благодаря ти, слънчо.

Ти си моя лъч за живот,

моята радост в днешния ден.

Всеки твой лъч да намери сърцето,

което тупти от любов!

Тя е слънце озаряващо,

този който обича.

Обичайте, приятели!

Обичайте живота , мечтите!

Радостта да е двойна, необуздана.

Прозрял истината да продължиш

житието безкрайно наречено живот!

Живота не завършва с някаква си смърт,

слънцето грее дори след това.

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Йонка Янкова All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Моли се само да не ти се случа.... 🇧🇬

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...