Sep 17, 2015, 9:52 PM

Моето слънце 

  Poetry
360 0 0

                                                   Моето слънце

 

 

Едно слънце изгря през  октомври,

в ранни зори ме огря.

За мене ли то се показа?

Сигурно не.

Всеки иска да му е светло и топло,

да сгрее тревожна душа.

Светлина да посочи пътя

към чувствата святи и нежни.

Благодаря ти, слънчо.

Ти си моя лъч за живот,

моята радост в днешния ден.

Всеки твой лъч да намери сърцето,

което тупти от любов!

Тя е слънце озаряващо,

този който обича.

Обичайте, приятели!

Обичайте живота , мечтите!

Радостта да е двойна, необуздана.

Прозрял истината да продължиш

житието безкрайно наречено живот!

Живота не завършва с някаква си смърт,

слънцето грее дори след това.

© Йонка Янкова All rights reserved.

Comments
Please sign in with your account so you can comment and vote.
Random works
: ??:??