6 мая 2005 г., 16:33

Мoeтo собствено лято

1.6K 0 0
Моето собствено Лято

Хей ти, големият мъж,
кажи ми, когато всичко свърши.

Хей ти, големият клоун,
води ме към спасението,
защото аз те следвам.
Как да се спася?
Със секс?
А е лято (облачно)...

Мисля, че Бог ме очаква.
Няма облаци в небето, нито слънце.

(Това е моето лято)

Сянка, един инструмент,
един начин - спасител.
Виж надигам се и поглеждам нагоре
към небето, но очите ми изгарят (облачно)

Това е моето лято.

Вик в празна стая - изглед към безкрая.
Искам да съм изгрев, искам да съм залез,
искам и в косите ти да съм пясък.

Това е моето лято,
моето собствено лято.


P.S:Искам да разясня.. тези стихове не са нормални, затова и не очаквайте да има рима в тях, те са чувства, а понякога чувствата нито са красиви, нито в рима!

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Христо Иванов Все права защищены

Комментарии

Комментарии

Выбор редактора

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...