Нямах по лицето си аз усмивка,

чувствах се вече напълно сам.

Всеки гледаше на мен с насмешка,

време беше да си тръгна там.

Сега търсех кой да нарека приятел,

след като не остана ни един другар.

Последният се оказа голям предател,

не можех да придам вече на живота чар.

Но за радост в последния момент

се появи най-голямата в живота ми опора.

Появи се истински приятел тъй за мен,

у него видях смисъла в живота.

Това беше просто тя,

която ми придаде удоволствие.

Това беше песента,

която ме доведе до спокойствие.

Музиката беше моето спасение,

в нея видях красотата на тоз коварен свят.

Възвърнах си загубеното от живота вдъхновение

и се върнах на слънчевия светъл бряг.