30.03.2012 г., 14:29

Моето спасение

795 0 0

Нямах по лицето си аз усмивка,

чувствах се вече напълно сам.

Всеки гледаше на мен с насмешка,

време беше да си тръгна там.

 

Сега търсех кой да нарека приятел,

след като не остана ни един другар.

Последният се оказа голям предател,

не можех да придам вече на живота чар.

 

Но за радост в последния момент

се появи най-голямата в живота ми опора.

Появи се истински приятел тъй за мен,

у него видях смисъла в живота.

 

Това беше просто тя,

която ми придаде удоволствие.

Това беше песента,

която ме доведе до спокойствие.

 

Музиката беше моето спасение,

в нея видях красотата на тоз коварен свят.

Възвърнах си загубеното от живота вдъхновение

и се върнах на слънчевия светъл бряг.

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Никола Йорданов Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Разпродажба на спомени

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Изгубих се в посоките на дните

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Душа

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Апостоле!

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Ребро над сърцето

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Любовта си отива в неделя. По здрач.

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...