Mar 30, 2012, 2:29 PM

Моето спасение

  Poetry » Other
792 0 0

Нямах по лицето си аз усмивка,

чувствах се вече напълно сам.

Всеки гледаше на мен с насмешка,

време беше да си тръгна там.

 

Сега търсех кой да нарека приятел,

след като не остана ни един другар.

Последният се оказа голям предател,

не можех да придам вече на живота чар.

 

Но за радост в последния момент

се появи най-голямата в живота ми опора.

Появи се истински приятел тъй за мен,

у него видях смисъла в живота.

 

Това беше просто тя,

която ми придаде удоволствие.

Това беше песента,

която ме доведе до спокойствие.

 

Музиката беше моето спасение,

в нея видях красотата на тоз коварен свят.

Възвърнах си загубеното от живота вдъхновение

и се върнах на слънчевия светъл бряг.

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Никола Йорданов All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...