24 нояб. 2010 г., 23:49

Моето вчера, моето днес, моето утре...

990 0 3

Моето вчера бяга от мен.

Моето утре – то се страхува.

В моето днеска се чувствам във плен

и тихо се чудя дали съществува.

 

Моето вчера – то е във сиво.

Моето утре е светъл тунел.

Моето днес е някак мъгливо,

сякаш достигнало своя предел.

 

Моето вчера са спомени прашни.

Моето утре е мойта мечта.

Моето днес са мислите страшни,

които отравят мойта глава.

 

Моето вчера е луда игра.

Моето утре е  участ неясна.

Моето днес е нелека съдба.

Моето днес е битка опасна.

 

Моето вчера бяга от мен.

Моето утре – то се страхува.

В моето днеска се чувствам във плен

и тихо се чудя защо съществува.

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Яна Младенова Все права защищены

Комментарии

Комментарии

Выбор редактора

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Писмо до другия край на земята 🇧🇬

anonimapokrifoff

Ти как си, сине, в твоята чужбина, където океанът пръски мята? Когато ти оттука си замина към по-доб...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...