Моето вчера, моето днес, моето утре...
Моето вчера бяга от мен.
Моето утре – то се страхува.
В моето днеска се чувствам във плен
и тихо се чудя дали съществува.
Моето вчера – то е във сиво.
Моето утре е светъл тунел.
Моето днес е някак мъгливо,
сякаш достигнало своя предел.
Моето вчера са спомени прашни.
Моето утре е мойта мечта.
Моето днес са мислите страшни,
които отравят мойта глава.
Моето вчера е луда игра.
Моето утре е участ неясна.
Моето днес е нелека съдба.
Моето днес е битка опасна.
Моето вчера бяга от мен.
Моето утре – то се страхува.
В моето днеска се чувствам във плен
и тихо се чудя защо съществува.
© Яна Младенова All rights reserved.
