24.11.2010 г., 23:49

Моето вчера, моето днес, моето утре...

988 0 3

Моето вчера бяга от мен.

Моето утре – то се страхува.

В моето днеска се чувствам във плен

и тихо се чудя дали съществува.

 

Моето вчера – то е във сиво.

Моето утре е светъл тунел.

Моето днес е някак мъгливо,

сякаш достигнало своя предел.

 

Моето вчера са спомени прашни.

Моето утре е мойта мечта.

Моето днес са мислите страшни,

които отравят мойта глава.

 

Моето вчера е луда игра.

Моето утре е  участ неясна.

Моето днес е нелека съдба.

Моето днес е битка опасна.

 

Моето вчера бяга от мен.

Моето утре – то се страхува.

В моето днеска се чувствам във плен

и тихо се чудя защо съществува.

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Яна Младенова Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Любовта си отива в неделя. По здрач.

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Изгубих се в посоките на дните

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Реквием за една буря

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Мъжко хоро

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Стаи за... отдих

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Нека нямаш студени недели!

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...