Мога...
Мога...
Мога да погледна с лошото на очите ми,
да забравя кой ми е стоплил душата,
мога с остър шип да ранявам птиците,
да обърна гръб на приятел.
Мога да смажа крехко доверие,
на слабия да се присмея,
пред нечестния да коленича,
да спъна пътя на смелия.
Мога ли казах? Не вярвайте...
вижте, тук явно послъгвам,
исках да видя какво ли е
като си кажа „Не струвам”.
Но ако неволно престъпя
на доброто тънката граница,
най-трудно да си прощавам,
че сляпа съм наранявала...
Мога да погледна с лошото на очите ми,
да забравя кой ми е стоплил душата,
мога с остър шип да ранявам птиците,
да обърна гръб на приятел.
Мога да смажа крехко доверие,
на слабия да се присмея,
пред нечестния да коленича,
да спъна пътя на смелия.
Мога ли казах? Не вярвайте...
вижте, тук явно послъгвам,
исках да видя какво ли е
като си кажа „Не струвам”.
Но ако неволно престъпя
на доброто тънката граница,
най-трудно да си прощавам,
че сляпа съм наранявала...
Хотите прочитать больше?
Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.
© Доли Все права защищены
