Мога...
Мога...
Мога да погледна с лошото на очите ми,
да забравя кой ми е стоплил душата,
мога с остър шип да ранявам птиците,
да обърна гръб на приятел.
Мога да смажа крехко доверие,
на слабия да се присмея,
пред нечестния да коленича,
да спъна пътя на смелия.
Мога ли казах? Не вярвайте...
вижте, тук явно послъгвам,
исках да видя какво ли е
като си кажа „Не струвам”.
Но ако неволно престъпя
на доброто тънката граница,
най-трудно да си прощавам,
че сляпа съм наранявала...
Мога да погледна с лошото на очите ми,
да забравя кой ми е стоплил душата,
мога с остър шип да ранявам птиците,
да обърна гръб на приятел.
Мога да смажа крехко доверие,
на слабия да се присмея,
пред нечестния да коленича,
да спъна пътя на смелия.
Мога ли казах? Не вярвайте...
вижте, тук явно послъгвам,
исках да видя какво ли е
като си кажа „Не струвам”.
Но ако неволно престъпя
на доброто тънката граница,
най-трудно да си прощавам,
че сляпа съм наранявала...
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Доли Всички права запазени
