9 янв. 2009 г., 17:02

Мога да говоря

1.1K 0 11
 

Мога  да говоря!

 

Да, аз  мога  да говоря.                                                  

Но думите са днес   излишни.

Днес  искам  да  те преборя                                       

и  да  сваля  дрехите  ти пищни!

 

 Ще  те  оставя  на  ръцете                                         

 да  ти  разкажат за  страстта                                     

 с  език  и  устни  двете,

 да  опознаеш  ти  сластта!

 

Ще  открия всяка  гънка,

водеща  екстаз.

Гърдите ти  ще  милвам

до  среднощен късен  час.

 

Рано  със зората

ще  проникна в тебе аз!

Диво  ще се мяташ

в ръцете ми  от  луда  страст!

 

Ще  се  молиш  да не съмва,

Луната  да  забави ход.

Във  фантазиите  вчерашни

ще  откриеш  новий  брод!

 

Да, аз мога да  говоря,

но  да любя мога  по-добре.

За теб  какво да сторя?

Скоро ще  се  разбере!

 

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© ПЕТЪР ПЕЩЕРСКИ Все права защищены

Комментарии

Комментарии

  • Пеше, туй добря е брат,
    ама тури сметанка върху нея
    и мялко течен шоколад!

    "Ще те залея със сметана и горещ шоколад,
    към теб аз изпитвам любовен глад,
    с език ще премина по твоето тяло,
    от сметаната е станало цялото бяло."

    Поздрав, приятел!
  • Чудно стихче! Многооо страст, многооо!
    Харесва ми! Поздравления!
  • Уха!Пещерски,изби рибата!!!После,аз съм била романтичка!
    Като погледна аватара ти и чета този стих,си мислех,че пишеш за рибката:
    "Рано със зората
    ще проникна в тебе аз!
    Диво ще се мяташ
    в ръцете ми от луда страст!"
    И накрая я пускаш в язовира да си плува.
    Шегувам се!
    Прекрасен стих!Поздрави и прегръдки!



  • поздрав
  • Уаа- у!Можеш да говориш-да, ама щом другото го можеш по -добре, просто нямам думи...

Выбор редактора

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...