9 ene 2009, 17:02

Мога да говоря

1.1K 0 11
 

Мога  да говоря!

 

Да, аз  мога  да говоря.                                                  

Но думите са днес   излишни.

Днес  искам  да  те преборя                                       

и  да  сваля  дрехите  ти пищни!

 

 Ще  те  оставя  на  ръцете                                         

 да  ти  разкажат за  страстта                                     

 с  език  и  устни  двете,

 да  опознаеш  ти  сластта!

 

Ще  открия всяка  гънка,

водеща  екстаз.

Гърдите ти  ще  милвам

до  среднощен късен  час.

 

Рано  със зората

ще  проникна в тебе аз!

Диво  ще се мяташ

в ръцете ми  от  луда  страст!

 

Ще  се  молиш  да не съмва,

Луната  да  забави ход.

Във  фантазиите  вчерашни

ще  откриеш  новий  брод!

 

Да, аз мога да  говоря,

но  да любя мога  по-добре.

За теб  какво да сторя?

Скоро ще  се  разбере!

 

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© ПЕТЪР ПЕЩЕРСКИ Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

  • Пеше, туй добря е брат,
    ама тури сметанка върху нея
    и мялко течен шоколад!

    "Ще те залея със сметана и горещ шоколад,
    към теб аз изпитвам любовен глад,
    с език ще премина по твоето тяло,
    от сметаната е станало цялото бяло."

    Поздрав, приятел!
  • Чудно стихче! Многооо страст, многооо!
    Харесва ми! Поздравления!
  • Уха!Пещерски,изби рибата!!!После,аз съм била романтичка!
    Като погледна аватара ти и чета този стих,си мислех,че пишеш за рибката:
    "Рано със зората
    ще проникна в тебе аз!
    Диво ще се мяташ
    в ръцете ми от луда страст!"
    И накрая я пускаш в язовира да си плува.
    Шегувам се!
    Прекрасен стих!Поздрави и прегръдки!



  • поздрав
  • Уаа- у!Можеш да говориш-да, ама щом другото го можеш по -добре, просто нямам думи...

Selección del editor

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...