9.01.2009 г., 17:02

Мога да говоря

1.1K 0 11
 

Мога  да говоря!

 

Да, аз  мога  да говоря.                                                  

Но думите са днес   излишни.

Днес  искам  да  те преборя                                       

и  да  сваля  дрехите  ти пищни!

 

 Ще  те  оставя  на  ръцете                                         

 да  ти  разкажат за  страстта                                     

 с  език  и  устни  двете,

 да  опознаеш  ти  сластта!

 

Ще  открия всяка  гънка,

водеща  екстаз.

Гърдите ти  ще  милвам

до  среднощен късен  час.

 

Рано  със зората

ще  проникна в тебе аз!

Диво  ще се мяташ

в ръцете ми  от  луда  страст!

 

Ще  се  молиш  да не съмва,

Луната  да  забави ход.

Във  фантазиите  вчерашни

ще  откриеш  новий  брод!

 

Да, аз мога да  говоря,

но  да любя мога  по-добре.

За теб  какво да сторя?

Скоро ще  се  разбере!

 

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© ПЕТЪР ПЕЩЕРСКИ Всички права запазени

Коментари

Коментари

  • Пеше, туй добря е брат,
    ама тури сметанка върху нея
    и мялко течен шоколад!

    "Ще те залея със сметана и горещ шоколад,
    към теб аз изпитвам любовен глад,
    с език ще премина по твоето тяло,
    от сметаната е станало цялото бяло."

    Поздрав, приятел!
  • Чудно стихче! Многооо страст, многооо!
    Харесва ми! Поздравления!
  • Уха!Пещерски,изби рибата!!!После,аз съм била романтичка!
    Като погледна аватара ти и чета този стих,си мислех,че пишеш за рибката:
    "Рано със зората
    ще проникна в тебе аз!
    Диво ще се мяташ
    в ръцете ми от луда страст!"
    И накрая я пускаш в язовира да си плува.
    Шегувам се!
    Прекрасен стих!Поздрави и прегръдки!



  • поздрав
  • Уаа- у!Можеш да говориш-да, ама щом другото го можеш по -добре, просто нямам думи...

Избор на редактора

Стаи за... отдих

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Мъжко хоро

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Нека нямаш студени недели!

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Ковачът на лунния сърп

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Ребро над сърцето

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Кръчма за самотници

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...