Мога да те забравя
Мислех, че ще бъдеш с мен
до сетния си ден.
Но това е било лъжа
и сега съм пак сама.
Вече няма ги твоите прегръдки
и от мисълта побиват ме тръпки.
Толкова красиви са твоите очи,
а моите са така сами.
Сами в страшната тъмнина,
а в душата чувствам празнина,
която преди ти заемаше
и цялата ме превземаше.
Но минало е тази история
и ми казват "Забрави я".
Но лесно ли се забравя такава любов?
Затова човек никога не е готов.
Не е подготвен за такова силно желание
и затова изпитва силно страдание.
Но не се предавам и живея
и над болката се смея !!!
Хотите прочитать больше?
Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.
© Стефка Георгиева Все права защищены
