14 окт. 2009 г., 12:01

Мога и Сама

1.4K 0 1

От очите ми не капят сълзи, а кръв.

Усещам в сърцето болка отново

заради теб.

Раните в душата ми няма кой

да промий.

Вземи каквото искаш и ако

можеш го изпий.

 

 

Мога и сама да се оправя,

мога и с лекота да те забравя.

Мога в живота и сама да се справя.

Мога да убия всяка твоя клетка в мен,

мога да не мисля за теб всеки ден.

Мога от сърцето си да те изтрия и от

душата си да те изхвърля като

лист хартия.

 

Мога да не усещам твойте прегръдки.

Мога да не мисля за твойте целувки.

Мога от ума си да те изтръгна,

да те зарежа и да си тръгна.

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Цветелина Все права защищены

Комментарии

Комментарии

  • Хубав е стиха ти. И е хубаво, че можеш така да си тръгваш. Но най-ценно е да можеш да обичаш до край и да запазиш любовта. Сърдечно ти го пожелавам /както и на себе си!/

Выбор редактора

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...